МОТИВИ по ПРИСЪДА № 92/23.08.2011 година

по НОХД № 142/2011 г.по описа на ТРС

Районна Прокуратура – гр.Тополовград /ТРП/ е внесла обвинителен акт в Районен съд – Тополовград /ТРС/, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимите:

Подс.Б.Т.С. – роден на *** ***, живущ ***, с българско гражданство, българин, с основно образование, учащ – ученик в 9-ти клас, неженен, осъждан, води се на отчет в ДПС при РУП – Тополовград, не е настаняван във ВУИ, с ЕГН **********, в това че през месец януари 2011 година в местността „Корията” , в землището на гр.Тополовград, от сграда”Клуб на приятелите” при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.В. *** в немаловажен случай, действайки като съизвършител, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – банкноти и монети на обща стойност 10,00 лв., СД-плеър марка „ТСМ” на стойност 77,00 лв. и 1 бр.решетка за скара саморъчно направена на стойност 20,00 лв., всички вещи на обща стойност 107,00 лв., от владението на Н.Д.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и

Подс. А.М.В. – роден на *** ***, живущ ***, с българско гражданство, българин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, в това, че през месец януари 2011 година в местността „Корията” , в землището на гр.Тополовград, от сграда”Клуб на приятелите” при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.Т.С. *** в немаловажен случай, действайки като съизвършител, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – банкноти и монети на обща стойност 10,00 лв., СД-плеър марка „ТСМ” на стойност 77,00 лв. и 1 бр.решетка за скара саморъчно направена на стойност 20,00 лв., всички вещи на обща стойност 107,00 лв., от владението на Н.Д.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ТРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими, като счита че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод, за това че подсъдимите при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, действайки като съизвършители, за подс.А.В. и при условията на продължавано престъпление, а за подс.Б.С., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, и моли да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, предмет на обвинението. По отношение на наказанието представителят на държавното обвинение изразява становище, че наказанието за непълнолетния Б.С. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б”б” предл.2-ро от НК като наказанието”Лишаване от свобода” бъде заменено с „Пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и 2 от НК за срок от шест месеца, а за подс.А.В. – наказанието да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, за срок минимален, предвиден за това престъпление.

Подсъдимият Б.С. лично и чрез защитата моли да му се наложи по-леко наказание, по възможност определено „обществено наказание”, алтернативно с „пробация”.

Подс.А.В. също се признава за виновен като моли да му се наложи с по-леко наказание, което да не е свързано с ефективно изтърпяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа страна:

На неустановена дата през м.януари 2011 г. подс.Б.С. и А.В.,***, заедно с малолетния св.К.М. през деня са били заедно в близост до чешмата”Целувката” в гр.Тополовград. По време на разговора помежду си св.М. казал на подсъдимите, че знае къде се съхранява ключа на заведението „Клуб на приятелите”, находящо се в м.”Корията” в землището на Тополовград, собственост на св.Н.К.. Тримата се уговорили вечерта да извършат кражба от това заведение. В изпълнение на решението си, около 22.00 часа тримата отишли до сградата, собственост на св.К.. Св.К.М. взел ключа, който бил скрит под балатума на една външна маса над която е имало поставена скара и го предал на подс.С.. Последният взел ключа и отключил входната врата на заведението и заедно с подс.В. влезли вътре, а св.М. останал навън. Вътре в заведението подсъдимите видели един стъклен буркан, оставен зад барплота, в който е имало дребни банкноти и монети, които двамата взели и напуснали заведението. По пътя за града установили, че сумата е 10 лв., от която дали 2 лв. на К., а останалите разделили помежду си.

Същата вечер двамата подсъдими решили отново да влязат в заведението да извършат кражба и на други вещи. След като отишли в заведението отново използвали ключа за входната врата, който взели от посоченото по-горе място, като отключили вратата и влезли вътре в сградата. В близост до барплота на едно шкафче видели, че има СД-плеър, който взели със себе, след което напуснали заведението и заключили входната врата, а ключа оставили на мястото, от където са го взели. На излизане в близост до външната маса забелязали, че има метална скара, която също взели и по-късно предали на вторични суровини, като си разделили парите.

Подс. А.М. взел за себе си СД-плеъра, които имал един диск и го занесъл в жилището си, където слушал музика, като ползвал само радиото.

След разкриване на деянието подс.В. с протокол за доброволно предаване от 07.04.2011 г. предал на органите на полицията СД плеъра, като дал обяснения, че го е откраднал заедно с подс.Б.С. ***011 г. от заведението на св.К.. На 14.07.2011 г. плейърът бил предаден на собственика К..

От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която не се оспорва от страните и се прие от съда, се установява, че стойността на 1 бр.СД-плеър е на стойност 77,00 лв., а металната скара е на стойност 20,00 лв.

Към момента на осъществяване на деянието подс.Б.С. е бил непълнолетен /какъвто е и към настоящият момент/, навършил е 15 години. Непълнолетният С. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпката си.

Общата стойност на предмета на деянието възлиза на стойност 107,00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Н.К., писмените доказателства – протокол за доброволно предаване и протокол за връщане на вещественото доказателство СД-плеър, обясненията на подсъдимите в съдебното следствие, съдебно-стокова експертиза и справки за съдимост.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. От анализа на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите се установява обективната страна на престъплението, в извършването на което са обвинени двамата подсъдими.

Показанията на горепосочения свидетел безспорно установяват времето и мястото на престъпното деяние, начина на неговото извършване, вида на отнетите вещи. Показанията на посочения свидетел съпоставени с останалите доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящето производство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите Б.Т.С. и А.М.В. от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението, както следва: за подс.С. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, а за подс.А. ***В. това по чл.195, ал.1, т.4, 5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимите Б.Т.С. и А.М.В. през месец януари 2011 година в местността „Корията” , в землището на гр.Тополовград, от сграда”Клуб на приятелите” при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, действайки като съизвършители, чрез използване на техническо средство – ключ, са отнели чужди движими вещи – банкноти и монети на обща стойност 10,00 лв., СД-плеър марка „ТСМ” на стойност 77,00 лв. и 1 бр.решетка за скара саморъчно направена на стойност 20,00 лв., всички вещи на обща стойност 107,00 лв., от владението на Н.Д.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като подс.С. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, а за подс.А.В. при условията на повторност, в немаловажен случай.

Изпълнителното деяние “Отнемане” е осъществено от подсъдимите като същите са прекратили фактическата власт върху посочените движими вещи, които до момента на деянието е осъществявана от св.Н.Карамнлиев, и същевременно са установили своя фактическа власт върху тези вещи. Безспорно установена по делото е промяната във фактическата власт, върху процесните вещи. От обективна страна отсъства съгласие от страна на св.К., като владелец на посочените движими вещи, за отнемането им от подс.С. и В., тъй като доказателствата по делото установяват по безспорен начин липсата на направено волеизявление на собственика, че е съгласен подсъдимите да установят фактическа власт върху вещите му.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление и при условията съизвършителство, след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство, а за подс.В. деянието е извършено повторно, в немаловажен случай

От субективна страна и двамата подсъдими са извършили посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като същите са съзнавали обществено-опасния характер на своето деяние, предвиждали са обществено-опасните последици от него и са искали настъпването им. Подсъдимите имат познания за обективните свойства на своето деяние. Субективно, подсъдимите съзнават, че прекъсват досегашната и установява своя фактическа власт върху процесните движими вещи, т.е. че лишават от фактическа власт владелеца на тези движими вещи, че последните са чужди, че липсва съгласие на собственика им за тяхното отнемане.

От субективна страна е налице и специалният субективен признак – подс.С. и В. са отнели горепосочените движими вещи с намерение противозаконно да ги присвоят. Противозаконното присвоително намерение на подсъдимите е обективирано върху следващите им действия, след извършване на деянието, изразяващи се в извършване на действия на разпореждане от тяхна страна. Анализът на действията на подсъдимите сочи за наличието на представи у същите, за всички елементи на престъпния състав.

В предвид изложеното, съдът намери, че подс.Б.Т.С. с деянието е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26, ал.1 и вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, а подс.А.М.В. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 и вр.чл.28 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и ги признава за виновни в извършване на престъпленията – предявените им обвинения.

При определяне на наказанието по отношение на подс.Б.С., съдът редуцира наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК и като прие наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а така също, че и най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, на осн.чл.55 ал.1 т.2 б”б”, предл.2-ро НК замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и 2 от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител 3 пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

По отношение на подс.А.М.В. при определяне на наказанието, съдът взе предвид превес на смекчаващи вината обстоятелства и като такива прие самопризнанието, малката стойност на предмета на престъплението, незначителните вредни последици, младостта на същия, а като утежняващо – съдебното минало на подсъдимия и му определи наказание ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода” – минималното наказание предвидено в закона за това престъпление.

Съдът прие, че са налице условията на приложението на института на чл.66 НК като: липсата на осъждане на лишаване от свобода към датата на осъществяване на деянието, срока на наложеното наказание, а така също че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. На основание чл.66 НК отложи изтърпяването на определеното му наказание за изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че така определените по видове и срокове наказания на всеки един от подсъдимите в най-голяма степен отговаря на целите на наказанието по чл.36 НК.

С оглед този изход на делото подсъдимите се осъждат да заплатят разноски от досъдебното производство в размер на 40,00 лв., а от съдебното – 30 лв.

По тези съображения, Съдът постави присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: